Къде се раждат водовъртежите в Реката на Живота? Ако не можеш два пъти да бъдеш в една и съща река, а си бил на по- добро място отколкото си сега?
Щеше ли да се родиш лично ти, ако родителите ти бяха се оженили за други хора?
Днес е роден баща ми, по съвпадение на рожденния ден на Симеон Сакскобургготски. Живели в центъра на София до момента, когато къщата намираща се все още на ул. "Патлейна" №4 е била отнета "В името на народа" и дадена на тогавашния шеф на КДС, семейството изпратено в Плевен, а дядо ми в концлагер. 50 години по- късно в този имот живеят други хора, а моето семейство никога няма да бъде обезщетено за това. Няма възмездие и за осемте килограма златни наполеони, платени от баба ми на тогавашния прокурор, за да освободят мъжа и от затвора (ето кои са предшествениците на "Наглите"... живот срещу откуп!).
Насилствено подписан договор за продажба на имота е гарантирал на настанилите се там хора днес да наричат себе си Столичани по право...  Сега аз, един от внуците на законния собственик плащам квартира и с мъка връщам заемите си, но докога?
Ще направи ли пълен оборот кръга на Кармата, или завинаги ще останем на пътя към християнските ценностти и една прошка, към тези, които не заслужават? Всъщност може би трябва да съм благодарен за това! Щях ли иначе да се родя именно и точно аз, да се осъзнавам по този начин? Но къде е справедливоста, въпреки всичко?! Отговори, които никой не може да ми даде, но аз знам едно: Всеки ден, когато е днес, трябва да благодариш на Този, който ти е подарил Утрото, защото за други то може никога повече да не настъпи...    
улица "Патлейна" №4, гр. София

и като се върна ще те издрънкам по мисълта..
Съдба е, трябва да тичам след нея, но шъ съ върна тогаз шъ видиш :))) хъхъ ба-си, вкарай импровизирано мислене, не се гърми по логиката, ей сега шъ дода..

:)))

И отваряй шепите си за "утрото",
и знаеш, по света е болка, и има хора нямат какво да ядат.. А къде е справедливостта за тях?! (и Индия е, и Африка е, но Живот е)
и да е жив и здрав баща ти, подарявам му усмихнатия ти поглед, твоя.. засмей се..
и по новините е шибано:

"BTV...Новините...
Запалих малка свещ - ароматна,
Две чаши вино - червено, леко тръпчиво,
Прекрасно вино, наслада...
"Наздраве любими"...
Вечерта бе на ниво, неговата похвална усмивка задоволи очакванията ми...
Пилешки пържоли - черен пипер, лют червен, сол, бира,
Кръгчета лук, картофени кръгчета, бира... и малко от моята любов...
В миг очите ми се насълзиха,
Солени капки се стичаха безмълвно, не можех, не исках да ги спра...
Не можех... Мразя се...
BTV... Новините... Студ... Мизерия...Глад...
Минус градуса Целзий...
Хапката ми преседна...
Глътката ми пресъхна...
Очите му така дълбоки...
Душата му болна, ръцете му, ръцете - превързани в бинт...
"Определена" степен на измръзване,
Човек без дом, човек без пари...
Клошар и НЕ СЕ ОПЛАКВА...
Просто клошар...
И тя го пита: "След като Ви изпишат от болницата къде... къде ще отидете?"
Мълчание... Сълзите негови едва.. едва се сдържат да не прилеят...
Мълчание..., а след това отговор...
Отговор кратък, искрен, ясен, чист, без капка злоба,
Само с изписана тъга и наранена гордост: "При св.Петър, при него... къде да отида!" - глас пропит от мъка
Свят, свят на лъжи...
Мразя се, а си мисля, че мен ме боли...
Имам всичко - топъл дом и храна,
Имам цигари, имам алкохол за вечерта,
До мен имам и прекрасен мъж,
Имам майка, баща, имам и брат,
Имам душа, а не знам как света да спася...
Моите сълзи едва ли ще стоплят неговите очи,
Моята душа едва ли ще съживи неговата ръка...
Моето сърце едва ли ще спре,
а душата ми креши ПОМОГНИ, ПОМОГНИ...
Сълзи... Студени сълзи... Пропиляни мечти..
За да съм аз добре трябва ли другите да са зле...
В живота бъди гаден, бъди суров,
А в мечтите раздавай по малко от своята любов...
Не можех, не исках да спра
Сълзите солени, които бавно изгаряха моята душа...
Имам всичко и се провалих,
Разплака ме моята слабост една,
Сякаш не знаеш, че това е света...
А за да приключа с вечерта
Изгледах "Дяволът носи прада" и осъзнах,
Че "решенията си ги взимаме единствено самите ние
и очакваме разбиране дори понякога и да боли"...

ЖИВЯХМЕ КАТО ЗАСЕГНАТИ ОТ "МЕРОПРИЯТИЯТА НА НАРОДНАТА ВЛАСТ" И ДОЖИВЯХМЕ. Това е възмездието. Друго няма да има за вас и за нас и другите...Раните оставят белези.

Наблюденията ми показват, че дори и най добри и невинни хорица в момента, когато стане така, че участват във властта нещо се случва с тях и полудяват. Злите сили ги обсебват и стават неузнаваеми, а лицемерието им е чудовищно.