Представям своето първо произведение в стихове създадено преди повече от две години, чийто характер е изцяло биографичен и отразява личните ми възгледи спрямо битието, което трябва да определим със собственото си съзнание. 
Желая ви приятно четене!

Днес, на моят рожден ден (30.09.2015 - Обновяване на блога), официално стартира обновената страница на Мисията,  с моето първо и освен това автобиографично римувано произведение. Написано като излято - на един път, то съпътства моят живот и до днес!

РИЦАР  ®
  Стоял там нейде рицар млад Съдбата около него все шептяла “Пропусна шанса си, Юнак”! Но друго тук душата му мечтала.   Да види той света над тази карма, Макар и от крила лишен, Да вдигне силата си над Земята стара Духа си да освободи от робски плен.   С годините научил той Че ако следваш правият за обществото път За някой може и да си герой, Но ще изгние гадно и тази плът.   Така и воловете покорно теглят И изпълняват волята човешка И на кайма веднага ще ги смелят, Ако допуснат в кариерата си грешка.   Но омръзна му дребнаво да го обвиняват Дори и на моменти отличник да е бил Когато не е виновен- пак му го вменяват Животът си тече във тоз старинен стил   И вдигнал мисълта си зорка Потърсил той съратници за път Към хълма който се издига зад урока Назубрен от обикновената човешка плът.   И знаел- може и ще го открие Дори и сам да тръгне тук, сега По таз пътека, в тайни що се вие Го чакат и сподвижниците и врага.
Тук тайна една голяма е на път да се разкрие А тя е, че във погледа му към света Пред знаещият суетата где се крие Изчезва злото на мига.   А то е хитрост вътрешна, присъща На всеки от жена роден И под небесата вездесъщи Не се намира никой неизкушен.

Като свине живуркат си дори и мъдреците Щом вгледат се в благата на света И служат те за присмех на глупците Когато поддадат се на това.   А всичко туй създадено за нас е И от нищо няма ти да се лишиш Ако пред погледа ти хоризонта грее И се усмихнеш вместо да се озлобиш.   Но има мисия духа на оптимиста Дори душата му да грее Той няма да остави празна тази писта И над реда постановен ще се присмее.   Защото многообразие във него ще се открие Съизмеримо само с вечната Вселена И всеки който опита се да му надвие Ще падне с воля там сломена.   Всепроникващ въздух- всекиму необходим Ще стане той и надали Пред тоз завоевател несломим От значение ще са суетните пари.   Като Алфа и Омега във съзнанието им суетно Ще властва рицарят над масата народна Като бащата на мотивите им най- харизматично
Ще бъде той като магия благородна.   Автор: Sandi Petrov снимка: http://www.desktopwallpapers4.me

Източник

_____________________________________________________
продължение

Напълно споделям твоите възгледи!

ЕЙ, РИЦАРЮ..ЗДРАВЕЙ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Вече казах много пъти - стиховете са украса и душа на блога!

ми хареса: "Духа си да освободи от робски плен." ... Всъщност заслужава си човек да се замисли над цялото стихотворение, то докосва теми като: справедливост, достойнство, преходността на съществуванието ни, смисъла на живота, победата на духа над матерята ... много,много интересно е ... поздравления :)

Наистина темите са там, вътре в мен и частица от това излиза навън под тази форма.
За всички съзрели скритата сила на посланието- днес публикувам продължението "... И Рицарят каза така".