Постинг
26.04.2014 04:18 -
Духовният живот на човека според...
Автор: kontra
Категория: Хоби
Прочетен: 2593 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.08.2015 16:55
Прочетен: 2593 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 07.08.2015 16:55
Тихо произнесено, навсякъде се чува. Самочувствието ни се удря в Егото, когато ни се заговори за духовен живот, а видим ли термина “евангелско”, или името Иисус Христос- винаги настъпва срив в комуникацията. Вътрешната, тази, която ни свързва със здравия разум, защото името на родения преди повече от 2000 години Месия е спорно за много хора. Предмет на сблъсък са историчността и доказуемостта на достигналото до нас чрез Евангелието на четиримата писатели от тази епоха. Затова ще разгледаме въпроса, който е неутраен и интересен за повечето страни, дори и тези на нищо невярващите. Ще се спра на една елегантна идея, пропътувала огромен път до нас, за някои датиращ от Вечността, за други измислица. И нека всеки според прочетеното на финала сам определи какъв е.
Духовният живот на човека според Евангелското учение на Иисус Христос е елексира на търсенето. Всеки още от раждането си прави това да търси- първо търсим майчината топлина, после приятелите си за игра, а понякога в ежедневието едно простичко “благодаря”. Това цели постигането на покой и утеха. Търси го новороденото, дири се от съзнанието на подрастващия, който чрез игра иска да успокои стремежа си за научаване и изживяване на нещо ново, чувство за комфорт със заобикалящия свят ни дава признанието на някой към нас. Коренът е един. Той е в центъра на личността ни. Усещането за пълнота идва отвътре навън. То се губи, когато го потърсим само във външна форма. Когато я загубим, топлината правеща ни спокойни и щастливи не се връща нито влизайки в църква, нито сядайки в лимузина, нито в каквото и да било вън от нас, защото всичко друго е на някой друг. Може и да имаме за кратко нещо скъпо и наше, докато не тръгнем носени от опечалените си близки. Искаме да имаме своя топлина, дух който ни ражда всяка минута във света, пътека водеща там, от където излиза Вселената. А дали е възможно това, всъщност е избор. Правим го сега, или никога. Винаги сега е момента, от който извира духовността. А тя е нашият център, коренът на щастието независещо от другите и от света. Поне това научих от Евангелското учение, а искате ли да го чуете и вие?
Авторът му е този, за Когото се спори от векове, но думите дошли до нас са преобразили множество съдби. Те имат своята есенция, докосваща и променяща без оглед на това кой си, кога и с какво си дошъл на този свят, колко си завоювал, или откраднал и дали се мислиш за почтен жител на града. Да седиш под пролетното слънце и да усещаш свежестта на живота е приятно, а правилно разбраните слова на Иисус Христос от Назарет водят до същото и дори по- добро преживяване, но в духа, в центъра, в по- вътрешното от сърцето! Затова го наричаме духовен живот- той може да бъде също толкова истински, колкото и храната, с която закусваш. Ще се спрем главно на казаното от Него, съпътствано и от делата, защото думи без дела нямат стойност не само в духовния, но и в материалния свят. И така, темата на това което ще прочетете от тук нататък е “Духовният живот” и има заявката да помогне в подобряването на вкуса ни като цяло към живота. Пояснение за основанието на написването е “Според Евангелското учение”, което много не знаят яде ли се, пие ли се и накрая по избор, ще изясни всеки за себе си въпроса за Иисус Христос.
снимка: www.lds.org
Основното житейско търсене за всеки е скрито в обвивка, фина като люспите на лук. То води с много сълзи все по- навътре в нашата душа, докато оголвайки пласт по пласт, разбираме че не това, а онова е по- важно за нас. Например масово се търси външното лустро, в търсене на вътрешната красота. Парите са самоцел, защото вече някой е повярвал, че те могат да му купят щастие. Всъщност щастието му е било целта, но той по някое време се е объркал. Да си щастлив с половинката си е интимността в най- съкровен план, но когато пътя към това е скрит, се търси на повърхността- мис, или мистър Вселена- дори и те няма да ни удовлетворят, ако сърцата ни са разбити. Така и Христос отговаря на дявола, казвайки му, че “не само чрез хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста”*. За да съотнесем думите към делата, ще поясня ситуацията, в която това е изречено. Това са ясно осъзнати слова на физически истински гладен човек, изтощен след четирийсет дневен пост, не къде да е, а в пустинята. Парадокса е, че е имал възможност да се нахрани, но е направил избора да потърси друго, много по- съществено. Знаейки ограничеността на човешкото тяло, сатана проговаря на Христос и Го провокира едновременно по два начина- първо с идеята да засити моментално глада, което си е едно много силно чисто физическо изкушение и второ, да докаже с това, че има Божията сила. Второто е уловка, целяща постигането на вътрешно съмнение в изтощения от пустинята Иисус. И какво научаваме ние от изхода на тази среща- всеки, абсолютно всеки би могъл да има подобна власт над живота си! Да постигнеш вътрешната свобода, да бъдеш по- силен от ограниченията, от липсите и от света около себе си. Не говорим от това да се лишиш от нещо доживот, а да можеш да бъдеш над нещата. Когато проповядва, Пророкът от Назарет казва “дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви”*. Частично започва да се разкрива защо думите на Спасителя са Евангелско учение. Евангелие значи благовестие, това са думи на живот, защото спасяват от смъртта на душата. Мъката и нещастието могат да бъдат победени от това, нашето Аз да застане редом до образа на скитащия в нищото изтощен и въпреки това силен вътрешно Господ, който с тяло също като нашето каза “Не само чрез хляб”! И ти също можеш! Дали имаш, или нямаш материалността на този свят, точно в този момент, за теб има нещо по- добро! Сложи своето сърце при своето съкровище. Направи свое съкровище това, което е нетленно, извечно и непреходно, като Словата, които създадоха Вселената. Тогава и само тогава ще постигнеш пълнотата. Съзерцавай ги, потърси, дори да нямаш вяра в Бог, просто вътрешно сканирай безкрайността и отговорът ще дойде и ще те спаси. В изхода на разказа на трите изкушения, които сатана прави на Христос, се казва “тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха”* Доказан факт е, че няма да умреш! Търсейки по- високия морал и идеала на стремежа си, дори непознати сили ще се отключат и ако преминеш успешно изпита си, ще ти служат. Разбира се има изпитание. Всяко нещо в живота, дори в духовния се подчинява на закона за естественото оцеляване- имаш ли стремеж, храниш духа. Така малките на животните в саваната се хранят и оцеляват според колкото са успели да заякнат. Нашата ситуация е подобна, нищо не получаваш даром, но след положените усилия, винаги идва резултат. И така идва ред на вярата. Сама по себе си, или породена, обоснована, или основаваща се. Тя е като щит, но не и основен носител на успеха. Носителя си ти, за което пак говори Този, Който ходеше по водата. Вярата е уповаване. Това е различно от самовнушението. Да си самовнушиш, означава да си сам. Да уповаваш предпоставя наличието на някой друг. Вярата не е усилието да си представяш нещо абстрактно. Тя е почивката на душата, която приема Добротата и Любовта, като идващи от място по- силно от света около теб. Христос казва “и всичко що поискате в молитва с вяра, ще получите”* В днешно време много се говори за силата на подсъзнанието, докато в думите на Иисус се разбира живот в една реалност на общение. Става възможно да се свържеш посредством тайния вътрешен свят в себе си с Отеца. Никой до този момент не е твърдял нещо подобно! Хората преди тези думи никога не са били насърчавани да искат, правят го само единици осмелили се да приближат със сърцето си съзерцаването на Създателя. И това само по себе си е повече от всичко. Достатъчно добра вест е дори само да знаеш, че можеш да искаш! Постигнеш ли упованието на тази любов, да приемеш че Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот*, приемаш истинското спасение от всяка позната досега болка. Заставаш над нуждите, които досега са били по- велики от теб и си сменяте местата. Вече не другите и обстоятелствата командват теб, а ти тържествуваш над тях.Осъзнатостта над преходността на битието, определя растежа над ограниченията. Многото аспекти на духовния път, който очертава Евангелското учение, ще останат без смисъл ако ги запазим само за себе си. В основата на Христовата мисия е любовта към другия до теб. Да потърсиш мистиката на безкрайността вложена в микрокосмоса на сърцето и да прехвърляш зърната на броеницата ще бъде безплодно упражнение, ако нямаш любов. Тя се изразява чрез множество примери в проповедите на Иисус Христос. Така например когато апостол Петър запитва колко пъти е редно да се прощава, Христос разказва притчата за прошката*. В нея един цар простил огромен дълг на свой служител, а той веднага след това хванал свой подчинен дължащ му малка сума и го наказал за това. След като случая стигнал до царските уши, той заповядал да върнат онзи служител обратно при него и му казал “рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше и и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?” Служителя в тази притча бил наказан и с това се прави паралел между нашите отношения, като стоещи и служещи кой с повече, кой с по- малко на Бога. Ако не осъзнаваш Бог така, просто приеми че служиш на по- великия принцип, но в крайна сметка си една частичка. Когато злоупотребиш и не постъпиш с любов към събрата си, тогава и спрямо теб ще дойде възмездие, докато научиш урока си. Никой не е по- велик, освен този, който най- много се смири пред другите. Учителя изми краката на дванадесетте си апостола, настави ги който има две ризи да даде на този, който няма, излекува дори отсеченото от Петър ухо на един от дошлите с Юда предателя! До ден днешен, тази любов се изпитва от страха и невзетия изпит по темата за вярата. Когато има упование, има любов, тогава не мислиш егоистично и отдаваш себе си докрай, докато разбереш че не ти даваш, а Бог твори чрез теб благодат за другите. Ставайки проводник, сърце, което да прелива и пълни други сърца, никога няма да останеш в дефицит на нищо материално, емоционално, или духовно като потребност- “с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”* И така любовта остава най- силното оръжие, познато във Вселената. Срещу нея няма друго по- силно, нищо което може да я разтрогне. Примера, който ни дава прикования Иисус с думите “Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят”* И подобно на изкушението в пустинята, когато огладнял бе предизвикан да превърне камъните в хляб, стоейки на кръста Той бе похулен от разбойника, който му каза “ако си ти Христос, спаси Себе Си и нас”*.
Силата не е в моженето да отговориш със сила, а в принципа да надвиеш над нея, над собствената си мощ и да я трансформираш в любов към другия. Вечността приема тези, които направят стъпка в тази посока, другите връща обратно да се борят с тигрите. Когато осъзнаеш и приемеш благовестителното учение, дори само като принципи, отваряш една нова врата в живота. Там отвън може би стои един непознат за теб човек, който с божествената си осанка казва “Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца си на Неговия престол”* Такъв е само отчасти духовния живот, според Евангеското учение на Иисус Христос. Заложените прнципи са даровете, които всеки може да употреби, независимо от убежденията си. Качествено различния статус в морално- нравствената позиция на Христовото учение дава повече свобода, отколкото недоброто ни познаване на тематиката досега ни е наслоявало като убеждения. Света около нас всячески ще се бори да ни запази същите, защото такива са му потребни, да продължи такъв какъвто си е. А избора, дали да бъдеш на качествено по- различната страна си остава изцяло твой. Винаги сега е момента, от който извира духовността. И днес пътя за това е пред очите ти. ***
Автор: Sandi Petrov
____________________________________
Авторът му е този, за Когото се спори от векове, но думите дошли до нас са преобразили множество съдби. Те имат своята есенция, докосваща и променяща без оглед на това кой си, кога и с какво си дошъл на този свят, колко си завоювал, или откраднал и дали се мислиш за почтен жител на града. Да седиш под пролетното слънце и да усещаш свежестта на живота е приятно, а правилно разбраните слова на Иисус Христос от Назарет водят до същото и дори по- добро преживяване, но в духа, в центъра, в по- вътрешното от сърцето! Затова го наричаме духовен живот- той може да бъде също толкова истински, колкото и храната, с която закусваш. Ще се спрем главно на казаното от Него, съпътствано и от делата, защото думи без дела нямат стойност не само в духовния, но и в материалния свят. И така, темата на това което ще прочетете от тук нататък е “Духовният живот” и има заявката да помогне в подобряването на вкуса ни като цяло към живота. Пояснение за основанието на написването е “Според Евангелското учение”, което много не знаят яде ли се, пие ли се и накрая по избор, ще изясни всеки за себе си въпроса за Иисус Христос.
снимка: www.lds.org
Основното житейско търсене за всеки е скрито в обвивка, фина като люспите на лук. То води с много сълзи все по- навътре в нашата душа, докато оголвайки пласт по пласт, разбираме че не това, а онова е по- важно за нас. Например масово се търси външното лустро, в търсене на вътрешната красота. Парите са самоцел, защото вече някой е повярвал, че те могат да му купят щастие. Всъщност щастието му е било целта, но той по някое време се е объркал. Да си щастлив с половинката си е интимността в най- съкровен план, но когато пътя към това е скрит, се търси на повърхността- мис, или мистър Вселена- дори и те няма да ни удовлетворят, ако сърцата ни са разбити. Така и Христос отговаря на дявола, казвайки му, че “не само чрез хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста”*. За да съотнесем думите към делата, ще поясня ситуацията, в която това е изречено. Това са ясно осъзнати слова на физически истински гладен човек, изтощен след четирийсет дневен пост, не къде да е, а в пустинята. Парадокса е, че е имал възможност да се нахрани, но е направил избора да потърси друго, много по- съществено. Знаейки ограничеността на човешкото тяло, сатана проговаря на Христос и Го провокира едновременно по два начина- първо с идеята да засити моментално глада, което си е едно много силно чисто физическо изкушение и второ, да докаже с това, че има Божията сила. Второто е уловка, целяща постигането на вътрешно съмнение в изтощения от пустинята Иисус. И какво научаваме ние от изхода на тази среща- всеки, абсолютно всеки би могъл да има подобна власт над живота си! Да постигнеш вътрешната свобода, да бъдеш по- силен от ограниченията, от липсите и от света около себе си. Не говорим от това да се лишиш от нещо доживот, а да можеш да бъдеш над нещата. Когато проповядва, Пророкът от Назарет казва “дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви”*. Частично започва да се разкрива защо думите на Спасителя са Евангелско учение. Евангелие значи благовестие, това са думи на живот, защото спасяват от смъртта на душата. Мъката и нещастието могат да бъдат победени от това, нашето Аз да застане редом до образа на скитащия в нищото изтощен и въпреки това силен вътрешно Господ, който с тяло също като нашето каза “Не само чрез хляб”! И ти също можеш! Дали имаш, или нямаш материалността на този свят, точно в този момент, за теб има нещо по- добро! Сложи своето сърце при своето съкровище. Направи свое съкровище това, което е нетленно, извечно и непреходно, като Словата, които създадоха Вселената. Тогава и само тогава ще постигнеш пълнотата. Съзерцавай ги, потърси, дори да нямаш вяра в Бог, просто вътрешно сканирай безкрайността и отговорът ще дойде и ще те спаси. В изхода на разказа на трите изкушения, които сатана прави на Христос, се казва “тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха”* Доказан факт е, че няма да умреш! Търсейки по- високия морал и идеала на стремежа си, дори непознати сили ще се отключат и ако преминеш успешно изпита си, ще ти служат. Разбира се има изпитание. Всяко нещо в живота, дори в духовния се подчинява на закона за естественото оцеляване- имаш ли стремеж, храниш духа. Така малките на животните в саваната се хранят и оцеляват според колкото са успели да заякнат. Нашата ситуация е подобна, нищо не получаваш даром, но след положените усилия, винаги идва резултат. И така идва ред на вярата. Сама по себе си, или породена, обоснована, или основаваща се. Тя е като щит, но не и основен носител на успеха. Носителя си ти, за което пак говори Този, Който ходеше по водата. Вярата е уповаване. Това е различно от самовнушението. Да си самовнушиш, означава да си сам. Да уповаваш предпоставя наличието на някой друг. Вярата не е усилието да си представяш нещо абстрактно. Тя е почивката на душата, която приема Добротата и Любовта, като идващи от място по- силно от света около теб. Христос казва “и всичко що поискате в молитва с вяра, ще получите”* В днешно време много се говори за силата на подсъзнанието, докато в думите на Иисус се разбира живот в една реалност на общение. Става възможно да се свържеш посредством тайния вътрешен свят в себе си с Отеца. Никой до този момент не е твърдял нещо подобно! Хората преди тези думи никога не са били насърчавани да искат, правят го само единици осмелили се да приближат със сърцето си съзерцаването на Създателя. И това само по себе си е повече от всичко. Достатъчно добра вест е дори само да знаеш, че можеш да искаш! Постигнеш ли упованието на тази любов, да приемеш че Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот*, приемаш истинското спасение от всяка позната досега болка. Заставаш над нуждите, които досега са били по- велики от теб и си сменяте местата. Вече не другите и обстоятелствата командват теб, а ти тържествуваш над тях.Осъзнатостта над преходността на битието, определя растежа над ограниченията. Многото аспекти на духовния път, който очертава Евангелското учение, ще останат без смисъл ако ги запазим само за себе си. В основата на Христовата мисия е любовта към другия до теб. Да потърсиш мистиката на безкрайността вложена в микрокосмоса на сърцето и да прехвърляш зърната на броеницата ще бъде безплодно упражнение, ако нямаш любов. Тя се изразява чрез множество примери в проповедите на Иисус Христос. Така например когато апостол Петър запитва колко пъти е редно да се прощава, Христос разказва притчата за прошката*. В нея един цар простил огромен дълг на свой служител, а той веднага след това хванал свой подчинен дължащ му малка сума и го наказал за това. След като случая стигнал до царските уши, той заповядал да върнат онзи служител обратно при него и му казал “рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше и и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?” Служителя в тази притча бил наказан и с това се прави паралел между нашите отношения, като стоещи и служещи кой с повече, кой с по- малко на Бога. Ако не осъзнаваш Бог така, просто приеми че служиш на по- великия принцип, но в крайна сметка си една частичка. Когато злоупотребиш и не постъпиш с любов към събрата си, тогава и спрямо теб ще дойде възмездие, докато научиш урока си. Никой не е по- велик, освен този, който най- много се смири пред другите. Учителя изми краката на дванадесетте си апостола, настави ги който има две ризи да даде на този, който няма, излекува дори отсеченото от Петър ухо на един от дошлите с Юда предателя! До ден днешен, тази любов се изпитва от страха и невзетия изпит по темата за вярата. Когато има упование, има любов, тогава не мислиш егоистично и отдаваш себе си докрай, докато разбереш че не ти даваш, а Бог твори чрез теб благодат за другите. Ставайки проводник, сърце, което да прелива и пълни други сърца, никога няма да останеш в дефицит на нищо материално, емоционално, или духовно като потребност- “с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”* И така любовта остава най- силното оръжие, познато във Вселената. Срещу нея няма друго по- силно, нищо което може да я разтрогне. Примера, който ни дава прикования Иисус с думите “Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят”* И подобно на изкушението в пустинята, когато огладнял бе предизвикан да превърне камъните в хляб, стоейки на кръста Той бе похулен от разбойника, който му каза “ако си ти Христос, спаси Себе Си и нас”*.
Силата не е в моженето да отговориш със сила, а в принципа да надвиеш над нея, над собствената си мощ и да я трансформираш в любов към другия. Вечността приема тези, които направят стъпка в тази посока, другите връща обратно да се борят с тигрите. Когато осъзнаеш и приемеш благовестителното учение, дори само като принципи, отваряш една нова врата в живота. Там отвън може би стои един непознат за теб човек, който с божествената си осанка казва “Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца си на Неговия престол”* Такъв е само отчасти духовния живот, според Евангеското учение на Иисус Христос. Заложените прнципи са даровете, които всеки може да употреби, независимо от убежденията си. Качествено различния статус в морално- нравствената позиция на Христовото учение дава повече свобода, отколкото недоброто ни познаване на тематиката досега ни е наслоявало като убеждения. Света около нас всячески ще се бори да ни запази същите, защото такива са му потребни, да продължи такъв какъвто си е. А избора, дали да бъдеш на качествено по- различната страна си остава изцяло твой. Винаги сега е момента, от който извира духовността. И днес пътя за това е пред очите ти. ***
Автор: Sandi Petrov
____________________________________
* Използвани цитати:
Евангелие според Матея гл. 4 ст. 4
Евангелие според Матея гл. 6 ст. 21
Евангелие според Матея гл. 4 ст. 11
Евангелие според Матея гл. 21 ст. 2
Евангелие според Йоана гл. 3 ст.
Евангелие според Матея гл. 18 ст. 23
Евангелие според Лука гл. 6 ст. 38
Евангелие според Лука гл. 23 ст. 34
Евангелие според Лука гл. 23 ст. 39
Откровението на Йоан гл. 3 ст. 20- 21
Няма коментари
