Установих, че имам известен брой снимки, които носят със себе си
специфичния заряд на уловения момент. Споделям ги за да се насладите
и поразмишлявате върху един отминал миг...  

Баба Ягодинка Петрунова от Банкя позира с брошурата.	Друг "потенциалeн клиент", с котката си пред полуразпадналата се барака в Княжево.
Преди години имах честа да работя за една голяма българска компания. Нормално е в такава фирма понякога и висшите мениджъри да правят грешки. Една от тях беше твърдото решение търговските представители да обиколят всички възможни адреси с къщи в околностите на София и да предложат промоционална оферта (като по принцип работата ни бе да работим основно с корпоративни клиенти). Настояваха за снимков материал за да не излезе, че не са посещавани обикновенните хора, които смятаха те ще допринесат за оборота с огромни темпове. Резултата в никакъв случай не опрадва прогнозите.  А  ръководството се засегна като си получи снимките, защо ли?!

 
 

Тук чакам удобно в служебната си кола червен светофар на бул. Гоце Делчев и бул. България. На метри от мен едно дете пазеше равновесие държейки се за камиона пред себе си. Много пъти съм се замислял колко ли съдби се преплитат на един кръстопът? Чукнете на снимката, уголемете я, вижте как се държи там и докато аз разсъждавам върху това, друг барабани с пръсти по махагоновия волан на луксозното си Бентли...

 
 

Дърво, което също като някои хора държи на правотата си, въпреки проядената основа... кв. Овча Купел.
И една вкоренила се в стъблото човешка грижа за природата- бул. Цар Борис III.

  Толкова за днес, очаквайте и други скоро!  

..те съдбите, и шарени..
По малко тъжни да са..

пп: искам да съм споделен ТУК и за това ще пиша каквото ми е на ръка:
сутрин когато си пусна "ин дъ кар" радиото, и когато съм скрил усмивката си някъде в задния двор ми иде да съ изблъскам с десет-двайсет-петдесет камшика, задето съм такъв кух и блъскам в празното като чук.. И тогава водещия като съ изцепи готину-мотину с думи едни "Усмихнете се, и имайте прекрасното на деня..", тогава винаги, АМА ВЕРНО ВИНАГИ, тъй съ ухилвам, чи чак на съседа по лента му става също тъй готину и почваме да съ блъскаме по взаимното на хилежа..
Ба-си, ъъъъъ, всъщност какво исках да кажа, а да: Усмивка му е майката, истинска и пълна, от ето тук - от вътре да е, влажна..

бях сигурен, че ще се впечатлиш точно от тази снимка на кръстовището!
Явно съм усетил тънката линия плетяща емоционално- волевите ти импулси ;)

хъхъхъ :p

Стъклено топче за игра.
Във всеки край на България им викат по различен начин, във Варна са лимки, в Бургас са билички, в Русе са билюри, в Сливен гелнички. И още гуди, стъкларчета, сирийчета, джаменки, пъстраци.
В Благоевград играта се нарича коски.