Древен, мистичен, религиозен и тайнствен, жив дори в пророческите видения за последните дни, един град пресечна точка на култ, политика и изкуство. Името превеждащо се като “Врата на Бога” навежда на мисълта, че това място е от ключово значение както исторически, така и есхатологично, понеже през една врата, която принадлежи някому, се очаква същия да мине както за пръв, така и за последен път. Но дали древния Вавилон е същият и днес, или неговата духовна проекция се простира другаде днес- не знаем със сигурност. Може би за да разберем това, на помощ ще ни дойде един по- детайлен поглед над това, което е представлявал самият град, в годините на славата си.

           Разположен от двете страни на река Ефрат, той не само покрива първото основното изискване на градостроенето през древността- наличие на вода, но дори надхвърля представите ни за възможностите на цивилизация, поставила началото му преди повече от 4000 години пр.Хр., от когато датират сведенията за Халколитната Обейдска култура, възникнала на територията на днешния южен Ирак. Информация за размерите, които града е придобил разраствайки се и укрепявайки се със стени и порти, черпим както от историка Херодот и описания от негови съвременници, така и от разкопки в днешни времена. Имал е форма на четириъгълник и се разполагал всред голяма равнина. Има различни твърдения за броя на портите и дължината на градските му стени. Според някои изследователи, всички входни врати към града били около 100, изработени изцяло от бронз, като приблизителната дължина на стената била 23км и имало 8 основни порти.          Дълбок ров, който се пълнел с вода бил стратегическа защитна мярка, което е и второто изискване за град служещ също и като голям управленски център. Интересно е да се отбележи, че пръстта от изкопа на рова била ползвана за изпичането в пещи на кирпичени тухли, които в комбинация с горещ първичен асфалт- дзифт и плет изработен от тръстика, се ползвали за укрепване на бреговете на рова, а после и за строежа на стената, чието наличие е третото условие за развитие на един град в тази епоха.                Градската стена на Вавилон в разцвета на града била двойна, с широчина 50 царски лакти, които както е известно са по- големи от обикновените и това се равнява на почти 27м. По нея спокойно са могли дори да се движат колесници, запрегнати с 4 коня, които да минават между двойките бойни кули. Последните се изграждали на ръба на стената като едноетажни постройки с наблюдателници, обърнати две по две една срещу друга. Линията на стената се укрепвала с образуването на издадени напред части и специални извивки, които покрай течението на реката съчетавали строителна конструкция по- лека като тип, но не и по- слаба като здравина.          Контрола над бронзовите врати се осъществявал посредством напречни диреци за затваряне и резета, горните им прагове също били от масивен бронз. Именно градските порти са четвъртия елемент, който е бил от изключителна важност за града. Имало е врата за всяка улица, която стигала до реката, а сигурността се подсилвала с втора защитна стена успоредна на първата, следваща течението на Ефрат и коригирана според корозията и промяната на брега през годините.          Улиците във Вавилон се пресичали под прав ъгъл, бидейки следващият важен елемент в градоустройството. Най- прочута е улицата на процесиите, водеща от Портата на Ищар в северната страна, към храма на бог Мардук. Построена от Навуходоносор II около VIв.пр.Хр, тя била едно от седемте чудеса на света, заменено след това от Александрийския фар. Павирана, със стени облицовани с многобройни цветни глазирани керамични плочки, по които на тъмносин фон са изобразени подред 120 лъва, 575 дракона и бикове, в продължение на 920 метра, като символи на Ищар и Мардук, като пазители на портите и градовете в древна Вавилония. Религиозни шествия по този път са минавали всяка година, на новогодишния празник във Вавилон, движейки се на юг към Цитаделата до Екагила, храма на Мардук и съседния зикурат Етеменанки. Интересно е да се знае, че на Запад от този път върви друг, който свързва чрез каменен мост тази част на града, която е отвъд р. Ефрат.


        
      Не по- малко чудо били и дворците- с пищна украса и внушителни размери. В днешно време има запазен комплекс от сгради в цитаделата, където е и тронната зала, с размери 52х17м, където се приема, че е пророкувал и пророка Даниил, наречен по време на плена Валтасар. Останки от сводове в северната част дават повод да се смята, че са от конструкцията на първата в света ботаническа градина, построена по царска заповед като брачен подарък. Известна като Висящите градини на Семирамида, там редки видове дървета и растения напомняли на мидийската принцеса Амитис, съпруга на Навуходоносор за родината и.     Дворците и храмовете са следващите два белега присъщи на един древен град. Най- интересен тип строителство има храмът тип Зикурат- масивна стъпаловидна пирамида, като всяко отделно стъпало представлява етаж- тераса. Освен за религиозни цели, те били използвани и за астрономически наблюдения, а и най- старите сведения за писменост са открити именно там. В днешно време има възстановени частично 53 храма, също и някои квартали. Някои от имената на кварталите се ползвали за именуване и на самият град- Шуана, Шужан, Туба, Тинтир, Куллаб.          Укрепването на града върви ръка за ръка и с появата на силен пазар, което затваря кръга на основните белези за тогавашното градоустройство. Възникването на стоково- паричните отношения слага началото и на лихварството, а понятия като данък, сложен и прост лихвен процент откриваме още по- рано, в законовия сборник на Хамурапи, основан на по- раншни реформи и съдържащ 282 закона, по които днес можем да съдим за бита, стопанството и други процеси. Считан за първата древна конституция, кодекса бил спазван 12 века след смъртта на владетеля. Там са определени както цени на стоки по тържищата, така и правила за сделки със земя, договори за заем, дори глобата като вид имуществена санкция. Тези мерки стимулирали търговията и участниците на стоковите пазари, целели са точност и коректност в стопанските отношения, доколкото това било възможно в един робовладелски строй.

                                       Векове по- късно в Откровение на Йоан 18:3 под формата на укор към града откриваме: “а търговците земни разбогатяха от големия й разкош”. Времето на това пророчество стои пред нас, а останките на предобраза говорят за едно отминало величие, слава която тепърва ще се възроди, според както и историята показва, че това е несбъднатата мечта на всеки завоевател, появил се на световната сцена. Ще бъде ли отново възстановен града родил идеята за строеж на кула висока до небето, или духа на Нимрод изобщо не е угасвал- въпроси даващи повод за множество дискусии, но едно едно е нужно да знаем и то е станало ясно дори на Навуходоносор II- Всевишният владее над човешкото царство и го дава, комуто си иска (Дан. 4:29). Така за нас днес, когато гледаме руините на една древна столица, която е подчинявала някога околните царства, а през 21 век останките и биват разграбени хаотично и части от тях са пръснати из музеите по света и различни колекционери, остава единствено извличането на ценна поука, понякога индивидуална, но общовалидна и за цялото човечество, смесило езиците си именно там- във Вавилон.

Автор: Sandi Petrov
 

 

Сложно, неразгадаемо, като мозъка- Сега вратата на свеко към Бог е в главата му и няма значение, може и да е ръждясала ... все едно. Ако нейде имаше врата към Бог, всички щяхме да стоим на опашка и да се молим... но, Бог е милостив. Не трябва дори и една крачка- за да си при него. Само мисъл и обич.
Поставете се в красотата на душата си... в будно любопитство,