Разказ на един одобрен за „доходна” работа, или
Как пирамиди и измамници продължават своите експерименти
на фона на кризата
Надали ще забравим някога „Първа Частна Банка”, игрите с финансови пирамиди и прикритите зад имена на съзвездия организаций като „Пауърнет”, с предишно име „Галакси” и „Проксима” като за финал. За тях важи изпитаното в историята правило, че докато на света съществува лакомията за много и лесни пари, изкусни финансово- кулинарни трикове ще пълнят джобовете на способните да ги организират, макар и под различни форми и варианти. Явно един от тях е трудовата борса. Винаги ми е било интересно какво ново могат да измислят и го открих така...
Търсейки си работа, прилежно отсявам обявите в jobs.bg, в една от които се търси „Асистент на борсов агент”. Изглежда добра оферта, ако не си зададеш въпроса с коя ръка и къде ще го чешеш този борсов агент, та да си му необходим. От инат си пускам заявката и 2 дена по- късно съм поканен на интервю. Апетита се усилва, когато почакаш малко, но не прекалено, за да не те изпуснат. Отивайки имах усещането, че нещо не е наред и май ще си имам работа с фирма подобна на старите пирамиди.
Отивам на посоченият ми по мейл адрес половин час по- рано, с готовност да огледам обстановката. Офисът е в нова бизнес сграда в краен софийски квартал, а за мое щастие на партерния етаж освен рецепция има и кафе машина, удобно разположена до мека мебел. Настанявам се и се забавлявам наблюдавайки правещият обиколки между задният двор и партера охранител. Нещо в него ми напоня за иконома на семейство Адамс- прегърбен, зловещо усмихнат и с лек устрем в крачката служителят по сигурността разнася с гротексен жест пластмасова чашка с 2 пръста кока кола, а съдържанието и не намалява дори и след четвъртото кръгче. Разгеле, спря се при рецепционистката!
Докато преполовявам кафето си, от етажа обитаван от фирмата поканила ме на интервю се спускат дузина служители в почивка. Огледах ги с интерес да преценя средностатистическият образ в компанията и се зачудих защо ли повечето от тях са хилави младежи с несигурна походка, половината от които още не бяха се разделили с тийнейджърските си пъпки, а останалите старателно намазани с гел и леко омекотени в маниерите. Мернах и рядък двойно защитен от ЕС вид комбиниращ меки жестове и загар по рождение, но той май беше от друга фирма. Оставих изводите си за по- късно, за да обърна вниманието към разпитващ рецепционистката млад господин влязъл във фоайето. Интересно, той също имаше интервю за работа в тази фирма и то за същият час като мен! Дежа Ву- още един като него също бе упътен към офисите 5 минути по- късно. Като за капак се появи и дама, гордо носеща бял спортен екип. Явно тя си е отговорила предварително на въпроса какво прави един асистент на борсовия си агент и отговора не е гравитирал около деловата сфера, а около други две сфери, но да не палим въображението излишно.
Дойде мига в който да си дам инерция към въпросният етаж от сградата.
Слизайки от асансьора виждам стъклените врати на офиса, зад които първо грабва окото огромна плазма с безброй котировки от световните финансови пазари. До нея усмихнато ме посреща служителка на рецепция с въпроса „За интервю за работа ли идвате?”. Отивайки по коридора към мястото, където щяха да решат дали и аз съм от избраните, мернах за секунди зала с двайсетина души (някои от тях същите, които се изнизаха в почивка преди да се кача) работещи с телефони и компютри.
Странно, но докато чаках интервюиращият в специална за целта малка стаичка си зададох въпроса секретарката защо не ме помисли за потенциален инвеститор, клиент, или друг тип посетител, а позна като победител в „Ясновидци” за какво съм дошъл. А бях изискано облечен и имах сериозен делови вид. „Май други външни хора не очакват тук, защо тогава тази плазма е там” ми мина набързо през ума, но нещата вече взеха да се връзват в нишка. Стаята за интервюта явно е отсяла доста хора съдейки по следите от грайфери търкали под масата в средата и вече съм сигурен, че в тази фирма ситото за кадри е част от начина на работа. „Плазмата е електронният прах, който ти подхвърлят в очите”, мислех си докато кандидат- работодателя закъсняваше вече петнайсета минута. Е да, нали преди мен за същият час бяха записани още трима- а те може би са в други подобни стаи, понеже не ги видях да излизат. Петнайсет минути за трима души- не повече от пет минути ще е подбора, разбрах на мига в който влезе изискано облечен мъж с широка усмивка, леко приповдигнато настроение и инерция целяща да потопи вниманието на събеседника в стремително излятата си харизма. Дори говореше с акцент, не беше българин, но долових славянски произход. Впоследствие разбрах, че е чех. Представи се като директор на компанията.
Въпросите „Какво знаете за нас, за финансовите пазари и колко искате да печелите тук” целяха да открият пред мен необятните хоризонти на търговитята с акции. С усмивка на желаещ да сподели тежеста на необятно имане, събеседника ми ми съобщи, че можело да ме обучат на следващият ден, ако ме одобрят разбира се! Трябваше да очаквам обаждане по телефона късно през деня за да ми потвърдят- много хитро, заложеното у всеки желание да не бъде отхвърлен ще мотивира допълнително търсещите реализация да се докаже на втора цедка.
Обадиха се след 18ч, предполагам са очаквали да тръпна при звука на джиесема.
Този път отивам гадаейки броя на останалите като мен. Посреща ме същата секретарка, с обилна порция позитивно настроение. В залата предназначена за лекций вече се бяха събрали седем души. Пак се зачудих, как ги подбират тези кльощавите с многото пъпки, а докато лектора закъсняваше с обичайните си 15 минути, пристигнаха още четирима мотивирани за доходната асистенстка служба. Стаята имаше двайсетина стола, обърнати към учебна дъска, до която бяха приготвени бели листа и химикалки, раздадени по- късно.
Вратата се отвори широко и влезе вече познатият за мен господин от вчерашната среща, съпроводен от друг играещ ролята на преводач. И се започна.
Първата линия в мисловното бинго, което си разиграх беше, че познах стратегията на г-н директора- като начало задаване на въпроси отворен тип и стигайки до това кой колко иска да печели тук, започна писане по дъската. С покачването на сумите растеше и градуса на настроението, дирижирано тънко от излъскания финансист. И чак след това интро стигаме до въпроса „Каква е компанията, която ни събира днес”, пред очите на готовите да попиват информация кандидат- гмуркачи във финансови потоци се заредиха гръмки имена. Започвайки с това, че притежават лиценз към KFN (но не каза едно към едно имат ли от Комисията за Финансов Надзор лиценз, а се ограничи с латинска абревиатура), водещия написа имената на техните бизнес партньори- Кепитъл Партнерс- компанията- майка от 1994г. и Кепитъл Маркет- като Пижо и Пенда закачени за ревера на иницииращата се с GM консултатска формация.
Inves- Словения, Afin- Унгария, Bohevia- Полша, $U, RML, PC Trading- партньори от Русия до САЩ с 1500 агента и над 25 000 клиенти. Ама не одобрявали всеки за клиент!
За българските условия мизата е 10 хил.лв, а рекордната сума поверена им от българин за управление на финансовите пазари била 1,3 млн.лв, дадени от притежателя им само с цената на един градски разговор! Т.е. някой като нас го спечелил за клиент само като провел телефонно обаждане с него...
Следва опис на пътя на парите- от партньорите им Кепитал Партнерс и Кепитал Маркет, към клирингова къща в щатите. Penson и JP Morgan пазели всички сметки.
Отново въпрос към публиката- знаем ли имената на борсите- намери се един дето ги знае, бил се занимавал с това. И така, нашата работа щяла да бъде да намираме клиенти и да им предлагаме да си открият сметка, която върви и с бонус- застраховка от 500 хил. долара (ама срещу грешка от страна на търговеца). Банките в България гарантирали едва 90% от влог до 20 хил.лв, а те гарантирали за всичко. Само не ми стана ясно как ще докажат при загуба има ли застрахователно събитие т.е. грешка на търговец, за да върнат кинтите на привлечените инвеститори.
Но за какъв риск може да става дума- та те управляват парите на клиентите си в процес на непрекъсната комуникация с финансови анализатори, а печалбите растат с всеки изминал час. Така мотивирани бързо ще се обградим с 15 клиента, което означавало, че на нас може да се вярва и ранга ни се вдига на Юнион Мениджър, а някой ден можем да станем дори Мениджъри на цял офис! Добре рисуваше във въздуха този капиталистически Леонардо баналните младежки мечти, а за фон прикани присъстващите да задават въпроси. Един попита ние лично ли ще си търсим клиентите, водещият поведе диалог с него и други, а като за финален щтрих си остави обещанието да бъдем добре обучени в това да изваждаме парите на хората. Отново въпросче от дошлите и то точно по темата (започнах да подозирам, че някои хора се обаждат като по уговорка)- та кои били нашите конкуренти? Е, всеки бил чувал за инвестиционните посредници- Елана, Карол, Бенчмарк и всички банки в България. Спря да ми прави впечатлене, как под формата на уж спонтанен диалог с аудиторията се разиска въпроса за таксите и комисионните на гореспоменатите. Карол били най- големите скъпчии с цена за консултация от 350 долара и още толкова за платформа за търговия, Елана прибирали по 150 щатски гущера, а Бенчмарк взимали едва по $7, но никога нищо не съветвали хората. Също толкова безотговорни били и банките, поради наличието на много клиенти. На тази дилема отговора се спусна като манна от небесата- GM искат за консултация едва 1,9% от сумата и отделят персонално внимание на всеки дошъл.
С нова доза настроение зареждащо дори бракувани акумулаторни батерии, ментора накара слушащите да си представят- ако могат де- та за какви цифри говорим, какви капитали превърта компанията, в която сме попаднали? Отговорът бе написан на дъската- 20млн.- 40млн.долара месечно и половин милиард годишно, та те можели да си позволят дори да влияят на пазара!
На дъската беше начертана нова схема- инвестиционните навици на американците, европейците и ние в България- разпределението на процентите от статистиката се опитаха да познаят присъстващите, като тези, които вече за пореден път се включваха в разговора се справиха със завидна точност. А на въпроса му „къде стоят тези пари в България”, активно присъстващите отговарят, че са по банкови депозити. Даа, а те у нас възлизали на 6,4 млрд.лв, а знайковците в залата разчистиха казуса с ниските лихви по влоговете, отваряйки път на водещият шоуто да обяви как инфлацията в крайна сметка изяжда всички спящи в банките пари. Трябвало да обясним на хората за пазара на акции, както той самият преди 7 години започнал подобно на нас днес. След 1 година имал 40 клиента и така във всяка една държава където откривали офиси досега, те работили върху незнанието и психологията на клиента. „Вие трябва да убедите инвеститорите, господа, затова сте тук!”. А той самият бил опитал и от най- сладките страни на бизнеса- имал компания за организиране на мега концерти от по 20 000 души в САЩ и Полша, държал тлъст пай в търговията на едро с цветя, а дори притежавал фирма, с която отдавал под наем лускозни лимузини. Всички тези бизнеси разбира се били процъфтяващи, но избрал сегашната си дейност, понеже с много по- малко труд се изкарвали много повече средства.
Погледнах отстрани магията на поляка милиардер и неговият преводач и установих, че всъщност всичко тече прекалено гладко- като заучен с безкрайни повторения репертоар, а на дневен ред отново дойдоха сумите, които призованите да следват пътя на успеха щяха да заработят тук. А те са по 100 лв на всеки 10 000 лв постъпили за управление във фирмата, а нагоре се покачват така: 40 хил.лв- $260, 60 хил.лв- $400, 80 хил.лв- $700 и 100 хил.лв- $1300, а както казват във „Веес Телешоп”- това не е всичко, освен комисионна имало и insentiv. След поредица сметки следвайки минимални примери с минимални транзакции, само на трима заработили с нас клиента, в края на месеца бихме прибрали по 1750 лв, а бихме могли много повече от тези нищожни пресмятания, които се направиха просто за илюстрация. В този миг на всички се раздаде и по една разпечатка на бонусната система, където ни се дава ранга „Икономически съветник” с разрешително за стопанска дейност N:98. А резултатите щели да дойдат изключително бързо- за 2- 3 седмици ще сме си намерили клиенти, които до края на месеца вече ще са на вноска в GM. Нямало твърда заплата, но минимално 1200 лв ще вържем само от комисионни, а горна граница нямало. Дори след приключване на обучението сме щели да получим и сертификат! (по- късно от форумите ми стана ясно, че на балъците, които започнат работа им давали по 400 лв/месец+ още мечти- докогато изкарат).
И така- имало ли сред нас такива, които да имат опит в търговията на акции- е нали имаше един- обади се. Да, ама нямало никакво значение кой си, от къде си и какво си завършил! С техният диплом тръгваш по пътя на финансовата независимост. И отново даде пример със себе си, как всъщност не е учил за брокер, а е завършил хотелиерски мениджмънт.
А как се развива пазара- дори на фона на кризата, сега имало растеж от 40% за последните 3 месеца, а след подаден въпрос от онзи дето се бил занимавал дойде и уверението, че можем да играем и на „къси позиции”, дефакто печалбата расте непрекъснато, независимо накъде се движи фондовия поток, загуби няма! Замислих се сериозно в кой закон точно се забраняваше на инвестиционните посредници да обещават гарантиран доход и дали не им е забранено да го правят и сред кандидат- зарибителите си, но в същото време лекията пресече финалната права и бе обявен втори курс на обучение за следващия ден. Групата се разпусна, а по пътя към реалността си мислех не ми ли прилича преводача на един от консултантите в пирамидата „Проксима” от 2004 г? Да съвпадение беше и факта, че информационният блок и на двете институции беше със сходен сценарии в постройката на психологическата зарибявка.
Но нека просто съответните държавни органи си свършат работата, стига новата структура да не е използвала всички вратички на законотворец.бг.
А аз да се върна ли утре отново, намерих ли си работа? Май по- скоро попаднах на поредната школа за балъци, които да ловят хора от кръговете си на общуване, а ако може и от клиентите на вече утвърдените банки и законни инвестиционни посредници на българския пазар.
Описаният случай е от м. Юли 2009г.
